Консултации на тема "Захранване на кърмачето" с д-р Радка Масларска, специалист в МБАЛ "Токуда".

Захранването на кърмачето се дефинира като постепенно въвеждане на полутечни храни (пюрета, каши, попари), които заместват млякото под форма на майчина кърма, адаптирани млека или квасено мляко.

11269_0.jpg

Захранването е важен етап в живота на детето. Някои автори го означават като второ раждане, защото се прекъсва връзката с майката, осъществявана чрез кърменето. От хранителна, физиологична, имунологична и психологична гледна точка захранването е комплексен процес, поради което изисква и съответен научен подход.

Защо е необходимо захранването? Основната причина е нарастването на енергетичните потребности след 4-5-ия месец от живота. Докато нуждите от белтъчини на 12-месечното дете могат да се задоволят от 800 ml кърма или квасено мляко, за задоволяване на енергетичните потребности ще са необходими 1500-1600 ml мляко, което трудно може да се поеме от детето. Освен това не млечните храни са източник на повече минерали и микроелементи, на витамини и баластни вещества.

Кога да започва захранването?
Времето за въвеждане на полутечните храни в диетата на детето варира в широки граници и зависи повече от традициите и социални фактори, отколкото от физиологичните нужди. Налице е тенденция към по-ранно захранване в САЩ, Западна Европа, както и у нас. Тя е неоправдана от физиологична гледна точка и крие известни опасности.

Възрастта за въвеждане на полутечни храни в диетата на кърмачето зависи от начина на хранене –11269_1.jpgестествено или изкуствено, от физическото развитие на детето и предпочитанията на майката. Повечето деца трябва да бъдат захранвани преди 6-ия месец; много малък брой изискват захранване преди 4-ия месец.

Аmerican Academy of Pediatrics сочи, че: „ На базата на стоящите знания въвеждането на полутечни храни, заместители на млякото, преди 4-6-месечна възраст няма никакви предимства”. Мнозинството от специалистите препоръчват захранването да става след 16-ата седмица и не бива да се забавя след 24-ата седмица.
С какво да се провежда захранването? Въвеждането на плодови пюрета през 3-ия месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. У нас отдавна се използва зеленчуково пюре като първа храна за захранване, последвано от каши на зърнена основа, мастно-зеленчукови пюрета и попара със сирене.

Препоръчваната от МНЗ /1980/ схема за въвеждане на различни немлечни кърмачески храни отговаря на съвременните изисквания и трябва да се спазва:


- През 4-ия месец /16-ата седмица/-фабрично приготвено зеленчуково пюре.

- През 5-ия месец /20-ата седмица/-млечно-плодово-брашнена каша и ¼ твърдо сварен жълтък.Пюрето и кашата може да разменят местата си.

- През 6-ия месец /24-ата седмица/ -фабрично месно-зеленчуково пюре.

- През 7-ия месец /28-ата седмица/ - попара със сирене.

- През 8-9-ия месец /32-36-ата седмица/- супа със смляно месо и хляб.

- През 10-ия месец /40-ата седмица/-опит с преходна храна.

За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен. През периода на захранване децата продължават да получават мляко. Малко от тях се кърмят и основен източник на белтъчини е кравето мляко, адаптирано и неадаптирано. Използваните в този период адаптирани млека трябва да са с по-високо белтъчно съдържание. Такива са т.нар млека за втора възраст. Те са обогатени с витамин Д и желязо и са за предпочитане пред обикновеното краве мляко. При нашите условия обикновено се използва неразредено подсладено квасено краве мляко след 5-месечна възраст. При непоносимост към белтъчините на кравето мляко и у деца с атопия е подходящо използуването на млека на основата на соев белтък или хипоалергични млека.

Опасности при ранно захранване на кърмачетата:

1.Затлъстяване. Внасянето на викоенергийни храни преди 4-ия месец, като енергетичните нужди според J. Poskitt /1985/ спадат до 360 kj /85kcal/ kg/ благоприятства натрупването на мастна тъкан.

2.Претоварване на детския организъм с електролити и по-специално-с натриев хлорид. Според J. Bouton /1988/ при естествено хранене тримесечното кърмаче ще получи 140 mg натрий, при хранен с адаптирано мляко-два пъти повече, а при захранване с храни на зърнена основа –около 600 mg /24h, т.е – четири пъти повече. Повишения внос на електролити в тази възраст превишава капацитета на гломеруларната филтрация, води до задръжка на натрий, ,увеличава риска от хипернатриемична дехидратация и евентуално от хипертония в по-късна възраст.

3.Алергизиране от хранителен произход. В процеса на захранване в организма на кърмачето попадат нови антигени. Те преодоляват несъвършената бариера на чревната лигавица и проникват в кръвта. Бариерната функция спрямо белтъчините на кравето мляко започва да действа ефективно едва през 4-ия месец. По аналогия се приема, че това се отнася и до алергени от растителен и животински произход-соев белтък, телешко месо и т.н А Ballbriga и E. Schmidt /1988/ препоръчват внасянето на месно-зеленчуково пюре да стане след 6-ия месец. Ранното внасяне на глутен в диетата е един от факторите за възникване на цьолиакия.

4.При повишен внос на нитрати с растителни храни, съдържащи наднормени количества от тези съединения, не може да се разчита на детоксичната функция на черния дроб, която е все несъвършена. Същото се отнася до афла-токсините, антибиотиците и техните метаболити от животински продукти, както и до пестицидите.

Неблагоприятните последици от ранното захранване на децата с немлечни храни не само теоретична постановка. За съжаление не винаги се търси, а още по-рядко се открива връзката между ранното захранване и възникналата патология. Ето защо трябва да се подчертае, че няма никакви теоретични основания и практическа необходимост за ранно- преди 16-ата седмица, захранване с немлечни храни.